Дейности по изпълнение на НП България-образователни маршрути
25/10/2024
Днес, 24 октомври 2024 година, във връзка с изпълнението на Национална програма "България – образователни маршрути", приета с Решение №295/24.04.2024 г. на Министерския съвет, ученици от II до VII клас в ОУ "Христо Ботев", гр. Бургас, кв. Ветрен, се отправят по маршрути с цел
активно учене извън училище.
Пътуваме по маршрута Бургас-Хасково-Кърджали и се любуваме на есенните багри, изпъстили дървета и храсти.
В град Хасково спираме до едно от богатствата на България- най-високата в света статуя на Света Богородица с Младенеца.
Учениците с интерес научават, че монументът, с внушителните си 32,8 м. височина, е вписан в книгата "Световните рекорди на Гинес", раздел "Религия".
Съвсем близо до монумента се намира и 30-метровата камбанария на Хасково, която е открита през 2010 г. Тя е една от най-високите на Балканския полуостров, а от върха ѝ се разкрива невероятна панорамна гледка към целия град, която спира дъха.
Отпътуваме към тайнствения свещен град Перперикон, за да преминем по стъпалата, изгладени от времето.
Перперикон е огромен скален масив в източните Родопите, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 километра от Кърджали, близо до Перперешката река, от която се твърди, че древните хора са добивали злато.
Перперикон се състои от четири части: мощна крепост – Акропол, Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток, северно и южно подградие. По хълмовете са построени много храмове и постройки. Издълбани са широки улици, по които можем да се разходим. Отстрани на всяка улица са запазени къщи, изсечени в самия камък. В източната част на Акропола е изсечена огромна Базилика.
В увлекателен разказ научаваме, че още старогръцкият историк Херодот споменава за прочуто светилище - прорицалище на древния тракийски бог Дионис - Загрей, намирало се някъде в Родопите. Неговата жрица била не по-малко известна от прочутата Пития от Делфи. А римският автор Светоний добавя, че тук са идвали самият Александър Велики, както и бащата на първия римски император Гай Октавий, за да узнаят съдбата си.
Началото на Перперикон е към края на бронзовата ера и функционира чак до приемането на християнството в Родопите - началото на V век.
Древните обитатели на тези земи вярвали от незапомнени времена в Бога Слънце, затова една от причините те да се установят на голямата скала е липсата на растителност и удобното местоположение, откъдето лесно може да се наблюдава всяка сутрин изгряващото слънце.
Малко по-малко с развитието на оръдията на труда, усъвършенстването на сечивата, силно развивани през Бронзовата епоха, се давало възможност на хората да обработват камъка. Те започнали да изсичат различни култови ниши, светилища, гробници. Така Перперикон започнал да променя своя естествен облик. В някои от нишите са открити множество оброчни съдове, фугири, антични предмети, свързани с култа към Бога Слънце.
Разглеждаме останките от най-ранната църква, открита досега в Родопите и научаваме, че разкопките, провеждани всяка година, разкриват все нови и нови факти за този уникален археологически комплекс.
Големият разцвет на Перперикон се осъществил през XVIII-XII в. пр.н.е. Това е периодът на развитие и на първата европейска цивилизация, в лицето на Крито-Микенската култура. Култовият комплекс се усъвършенствал и придобил дренажна система за отвеждане на водата. Един от съдовете от този период впечатлява археолозите с изображенията на техния Бог и шест човешки фигури. Хората са оформени символично като цветя, техните глави са представени като малки слънца. Малко по-малко култът към Слънцето се развива и през ранножелязната епоха, IX – VI в. пр.н.е., се появяват и много други богове. Тракийската религия е силно ориентирана към култа към Орфей и Дионис, а Перперикон се превръща в своебразен център на тези вярвания и обичаи.
Разбираме, че според легендите две съдбоносни пророчества били направени от олтара на Перперикон- за велики завоевания и слава на Александър Македонски, а няколко века по-късно е предвещана властта на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
Вървим през гората, осеяна с шафранови минзухари, за да се отправим към природния феномен- Каменните гъби.
Местността с площ 3 хектара, в която се намират скалните формации, е обявена за природна забележителност още през 1974 година.
Учениците научават преданието, което разказва, че "въглищарят Радуил имал четири дъщери. Един ден те тръгнали за вода, но били подгонени от разбойници. Девойките изплашили коня на водача, който паднал на земята и бил разкъсан от момичетата.
Четирите били застигнати от приятеля на загиналия – Омур. Той замахнал с ятагана към едната дъщеря, но щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба.
Замахнал и покосил другите две сестри, но се повторило същото. Изплашил се Омур, а преди да посегне към последното девойче, главата ѝ сама се превърнала в камък.
Ужасен, той скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе (черен хълм)".
Отпътуваме към град Кърджали, за да прекараме нощта, преди посетим нови интересни места.
След закуска, посещаваме Регионалния исторически музей в Кърджали, създаден през 1965 година, който съхранява и популяризира културно-историческото наследство в Източните Родопи.
От уредничката научаваме, че сновният му фонд включва над 40 000 културни ценности, свързани с историята и природата на Източните Родопи, а сграда е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение през 2005 г. Тя е разположена сред красив парк, където растат над 30 екзотични растителни вида и е построена в периода 1922–1930 година, а ние сме нетърпеливи да разгледаме експозициите в отделите: Археология, Етнография, Природа.
Учениците са заинтригувани от нефритената свастика, каменните и костени сечива, фигурите, изработени от камък и глина, изящните и колоритни манистени накити от Източните Родопи, чановете, които символизират звъна на Родопите, красивите традиционни народни носии, характерни за населението от Източните Родопи, плетените шарени чорапи, хербариумни образци, илюстриращи растителното богатство на региона, рудни и нерудни изкопаеми и образци от кристалографията на региона.
След кратка почивка в красивия парк на музея, се отправяме към въжения мост над яз. Студен кладенец, водещ към село Лисиците.
Отправна точка е село Широко поле, което се намира на 10 км източно от Кърджали.Слизаме от автобусите и продължаваме по добре утъпкан път, който се движи успоредно на жп линията и язовира и преминава под красиви дървета.
По пътя към въжения мост научаваме за историята му: Мостът свързва село Лисиците със село Широко поле. Построен е през 50-те години, като преди това е имало малък мост.
Съоръжението е най-дългият въжен пешеходен мост на Балканите- 261 метра и разкрива красиви гледки над язовира и към части от Родопите.
Стъпваме на моста и се наслаждаваме на планините, оглеждащи се в малкото останала вода. Замисляме се и се питаме ние хората ли успяхме да причиним това на природата, за да намалее толкова много водата в язовира?
Отправяме се към автобусите и си обещаваме да не замърсяваме красива природа на нашата родина България!
Време е да разкажем на приятелите си за приключенията!
